Отхапана любов
Поръсена... от воплите на други,
изгризана... от чуждите очи,
завихрена... от тъмни силуети,
погълната от мигове... мечти.
Надбягваща се с времето печално
и на кълбо се свивам... призори,
познавам те... съвсем потайно,
откривам те сред мрак и дълбини.
Така отречена от себе си те пуснах,
от звуците... създаде дом,
покръсти ме... за да не бъда чужда,
прие ме в себе си... като очакван стон.
И дните, замъглени от видения,
от образите ни изплитаха... любов,
поръсвахме телата с мигновения,
откривахме... незнайния си зов.
Във нощите, стопени като восък,
отрязвахме на времето властта,
събирахме душите във посока,
да изживеем... тленността чрез вечността.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силвия Всички права запазени
