2 abr 2007, 20:11

Отиде си ПРИЯТЕЛКО! 

  Poesía
1588 0 7

В памет на Вероника Иванова Илиева! Няма да те забравя, ангелче мое!

 

Отиде си, ПРИЯТЕЛКО!

 

 

Отиде си от мене, приятелко любима!

Бог те взе при Него,  там, на небето...

Решил е Той, че нужда от тебе има,

Не помислил за мен и за сърцето...

 

Ангелче ми беше, русичка и бяла

И със сини очи, като две езера...

Ако можех, времето бих спряла

И бих те върнала при мен сега...

 

Бог те взе от мене и заплакаха очите,

С мен заплакаха  дори небето и земята.

Луната е самотна, опадаха звездите...

След теб остана само тишината...

 

Докоснах те и усетих колко си студена,

Няма я вече в тебе онази топлина...

И седнала в стаята си, усамотена,

За тебе плача, моя мъничка звезда...

 

Ако можех със сълзи да те върна,

Бих изплакала  за теб цял порой...

Отново нежно и топло да те прегърна,

Да ми подаряваш усмивки безброй...

 

Ако можех... но не мога и плача!
Кой ще те върне при мене пак?

Без да те пита отнесе те здрача,

И даже никой не разбра точно как?!

 

Без теб тъжен и черен е деня ми,

Без теб да живея аз не мога...

Ти си жива в спомените, в паметта ми...

Скъпа моя... целувам те! Последно СБОГОМ!

 

 

© something else Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • тъжно....
  • Бъди силна и не се предаваи!Дори и в толкова тежьк момент!Хората,който обичаме остават винаги в сьрцата ни!Поклон!
  • Прекрасно е и ми навява за загубен наскоро от мен приятел!Много е чувствено! ;(
  • мноо е нежно...чак се разплаках,наистина изпалнено с много чувства!Съжелявам за приятелката ти...
  • БРАВО!!!преливащо от чувства
  • Благодаря от сърце !
  • Миличка, невероятно красиво е! Разплаках се...
    Знай, че тя ще те гледа отгоре и пак ще ти се усмихва, и пак ще плаче с теб, и ще ти помага! Знай, че винаги ще бъде с теб!
    Поклон пред паметта й!
    Поклон и за теб, и за този истински стих!
Propuestas
: ??:??