Отиде си ПРИЯТЕЛКО!
В памет на Вероника Иванова Илиева! Няма да те забравя, ангелче мое!
Отиде си, ПРИЯТЕЛКО!
Отиде си от мене, приятелко любима!
Бог те взе при Него, там, на небето...
Решил е Той, че нужда от тебе има,
Не помислил за мен и за сърцето...
Ангелче ми беше, русичка и бяла
И със сини очи, като две езера...
Ако можех, времето бих спряла
И бих те върнала при мен сега...
Бог те взе от мене и заплакаха очите,
С мен заплакаха дори небето и земята.
Луната е самотна, опадаха звездите...
След теб остана само тишината...
Докоснах те и усетих колко си студена,
Няма я вече в тебе онази топлина...
И седнала в стаята си, усамотена,
За тебе плача, моя мъничка звезда...
Ако можех със сълзи да те върна,
Бих изплакала за теб цял порой...
Отново нежно и топло да те прегърна,
Да ми подаряваш усмивки безброй...
Ако можех... но не мога и плача!
Кой ще те върне при мене пак?
Без да те пита отнесе те здрача,
И даже никой не разбра точно как?!
Без теб тъжен и черен е деня ми,
Без теб да живея аз не мога...
Ти си жива в спомените, в паметта ми...
Скъпа моя... целувам те! Последно СБОГОМ!
© something else All rights reserved.
тъжно....
