9 sept 2004, 0:45

Отиде си спомена

  Poesía
1.7K 0 1
Отиде си спомена

Тъмно стана в мойта стая,
тъмно както в моята душа!
Не мога вече да се кая
и любовта без жалост аз да руша!

Трябва любовта да пазя,
силна колкото преди,
не мога да те мразя,
щастлив завинаги бъди!

Казвам ти при нея ти върви,
нали е тя твоята фея,
а мен сама ме остави,
тъжно в тъмното да пея!

Капят от очите ми сълзи,
капят сълзи от самотата,
блестят като звезди,
извиращи дълбоко от душата!

Сбогом казват устните сега,
плаче наранено моето сърце
и отива си с нощта в дъжда,
споменът за онова момче!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Черната Далия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...