Отиде си спомена

Тъмно стана в мойта стая,
тъмно както в моята душа!
Не мога вече да се кая
и любовта без жалост аз да руша!

Трябва любовта да пазя,
силна колкото преди,
не мога да те мразя,
щастлив завинаги бъди!

Казвам ти при нея ти върви,
нали е тя твоята фея,
а мен сама ме остави,
тъжно в тъмното да пея!

Капят от очите ми сълзи,
капят сълзи от самотата,
блестят като звезди,
извиращи дълбоко от душата!

Сбогом казват устните сега,
плаче наранено моето сърце
и отива си с нощта в дъжда,
споменът за онова момче!!!