22 ene 2015, 0:02

Отидох

  Poesía » Otra
680 0 0

Отидох на небето,

за да видя Слънце и Луна,

но видях облаци от мед

като в детска приказка.

 

Отидох във морето,

под водата, дирех риби,

но натъжих се, когато

открих камъни сиви.

 

Отидох и в мислите ти,

да търся спомени, мечти,

но мислите не бяха чисти

и от там набързо тръгнах си.

 

Накрая отидох в реалността,

реших да живея като вас.

Виждам в нея много красота,

до това заключение стигнах аз.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мира Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...