Jan 22, 2015, 12:02 AM

Отидох

  Poetry » Other
681 0 0

Отидох на небето,

за да видя Слънце и Луна,

но видях облаци от мед

като в детска приказка.

 

Отидох във морето,

под водата, дирех риби,

но натъжих се, когато

открих камъни сиви.

 

Отидох и в мислите ти,

да търся спомени, мечти,

но мислите не бяха чисти

и от там набързо тръгнах си.

 

Накрая отидох в реалността,

реших да живея като вас.

Виждам в нея много красота,

до това заключение стигнах аз.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мира All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...