22.01.2015 г., 0:02

Отидох

671 0 0

Отидох на небето,

за да видя Слънце и Луна,

но видях облаци от мед

като в детска приказка.

 

Отидох във морето,

под водата, дирех риби,

но натъжих се, когато

открих камъни сиви.

 

Отидох и в мислите ти,

да търся спомени, мечти,

но мислите не бяха чисти

и от там набързо тръгнах си.

 

Накрая отидох в реалността,

реших да живея като вас.

Виждам в нея много красота,

до това заключение стигнах аз.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мира Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...