22.01.2015 г., 0:02

Отидох

673 0 0

Отидох на небето,

за да видя Слънце и Луна,

но видях облаци от мед

като в детска приказка.

 

Отидох във морето,

под водата, дирех риби,

но натъжих се, когато

открих камъни сиви.

 

Отидох и в мислите ти,

да търся спомени, мечти,

но мислите не бяха чисти

и от там набързо тръгнах си.

 

Накрая отидох в реалността,

реших да живея като вас.

Виждам в нея много красота,

до това заключение стигнах аз.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мира Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...