Отива си лятото

8 oct 2015, 23:52

Poesía » Del paisaje

822 0 2

Заровило спомени в морския пясък
отива си лятото с последното ято
премрежва очи от нега с перлен блясък
оставило къс от сърцето си с обич богато.
Отива си лятото с облаци бели
и яркото слънце вече е тъжно,
а паяци сплитат в тънки къдели
последни лъчи в паяжини окръжност.
Отива си лятото, с шепот напомня
сбогува се тихо с цветята, тревите зелени
с послание скритата тайна "Живот" да запомнят
за болката, радостна от покълнало семе.
Отива си лятото…

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

maiaan (Мая Ангелова)

2015-10-09T05:30:59+03:00

Благодаря за хубавите думи!
vega666 (Младен Мисана)

2015-10-09T02:06:31+03:00

И дори напълно си отиде! Припомняш ми стиха на гениалния Йордан Захариев, Мая:

"Слънцето - излято във листата -
падаше по малко, на парчета.
Тъпчем слънцето - изминалото лято -
по безкрайно пожълтялата пътека..."

Хубаво ти е стихотворението. Поздрав!