Oct 8, 2015, 11:52 PM

Отива си лятото 

  Poetry » Landscape
821 0 2

Заровило спомени в морския пясък
отива си лятото с последното ято
премрежва очи от нега с перлен блясък
оставило къс от сърцето си с обич богато.
Отива си лятото с облаци бели
и яркото слънце вече е тъжно,
а паяци сплитат в тънки къдели
последни лъчи в паяжини окръжност.
Отива си лятото, с шепот напомня
сбогува се тихо с цветята, тревите зелени
с послание скритата тайна "Живот" да запомнят
за болката, радостна от покълнало семе.
Отива си лятото…

© Мая Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря за хубавите думи!
  • И дори напълно си отиде! Припомняш ми стиха на гениалния Йордан Захариев, Мая:

    "Слънцето - излято във листата -
    падаше по малко, на парчета.
    Тъпчем слънцето - изминалото лято -
    по безкрайно пожълтялата пътека..."

    Хубаво ти е стихотворението. Поздрав!
Random works
: ??:??