Отива си лятото
Заровило спомени в морския пясък
отива си лятото с последното ято
премрежва очи от нега с перлен блясък
оставило къс от сърцето си с обич богато.
Отива си лятото с облаци бели
и яркото слънце вече е тъжно,
а паяци сплитат в тънки къдели
последни лъчи в паяжини окръжност.
Отива си лятото, с шепот напомня
сбогува се тихо с цветята, тревите зелени
с послание скритата тайна "Живот" да запомнят
за болката, радостна от покълнало семе.
Отива си лятото…
© Мая Ангелова All rights reserved.
