Отивах към плажа с хладни нозе,

с пясъка пълнех мойто сърце,

слънцето жарко над мене печеше,

облаче светло, кой те отвлече?

В морето вълните бяха заспали,

в душата искрите пожарите палят.

Поглед изстрелвам там, към безкрая,

покоят настъпва - начало на края.

Викам те, ветре, развей ми косите,

моите мисли в мъгла са обвити.

Сълзите се скриха вътре във мене,

през пръстите стича се пясък от време.

Занизана къделя през небето се свлече,

облаче светло, наспа ли се вече?

Морето започна да се бушува,

пянски ленти с брега се сбогуват.

Часовникът казва - Отивай си вече!

Сърцето пленено в морето изрече:

"Всяка вълна мечтите поглъща,

изгубва се в миг и пак се завръща."