Jul 22, 2008, 11:32 AM

Отивах към плажа

  Poetry
936 0 1

Отивах към плажа с хладни нозе,

с пясъка пълнех мойто сърце,

слънцето жарко над мене печеше,

облаче светло, кой те отвлече?

 

В морето вълните бяха заспали,

в душата искрите пожарите палят.

Поглед изстрелвам там, към безкрая,

покоят настъпва - начало на края.

 

Викам те, ветре, развей ми косите,

моите мисли в мъгла са обвити.

Сълзите се скриха вътре във мене,

през пръстите стича се пясък от време.

 

Занизана къделя през небето се свлече,

облаче светло, наспа ли се вече?

Морето започна да се бушува,

пянски ленти с брега се сбогуват.

 

Часовникът казва - Отивай си вече!

Сърцето пленено в морето изрече:

"Всяка вълна мечтите поглъща,

изгубва се в миг и пак се завръща."

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня All rights reserved.

Comments

Comments

  • Чудесен стих! Дерзай, Ваня! Поздрави!!!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...