Jul 22, 2008, 11:32 AM

Отивах към плажа

  Poetry
922 0 1

Отивах към плажа с хладни нозе,

с пясъка пълнех мойто сърце,

слънцето жарко над мене печеше,

облаче светло, кой те отвлече?

 

В морето вълните бяха заспали,

в душата искрите пожарите палят.

Поглед изстрелвам там, към безкрая,

покоят настъпва - начало на края.

 

Викам те, ветре, развей ми косите,

моите мисли в мъгла са обвити.

Сълзите се скриха вътре във мене,

през пръстите стича се пясък от време.

 

Занизана къделя през небето се свлече,

облаче светло, наспа ли се вече?

Морето започна да се бушува,

пянски ленти с брега се сбогуват.

 

Часовникът казва - Отивай си вече!

Сърцето пленено в морето изрече:

"Всяка вълна мечтите поглъща,

изгубва се в миг и пак се завръща."

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня All rights reserved.

Comments

Comments

  • Чудесен стих! Дерзай, Ваня! Поздрави!!!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...