22 июл. 2008 г., 11:32

Отивах към плажа

930 0 1

Отивах към плажа с хладни нозе,

с пясъка пълнех мойто сърце,

слънцето жарко над мене печеше,

облаче светло, кой те отвлече?

 

В морето вълните бяха заспали,

в душата искрите пожарите палят.

Поглед изстрелвам там, към безкрая,

покоят настъпва - начало на края.

 

Викам те, ветре, развей ми косите,

моите мисли в мъгла са обвити.

Сълзите се скриха вътре във мене,

през пръстите стича се пясък от време.

 

Занизана къделя през небето се свлече,

облаче светло, наспа ли се вече?

Морето започна да се бушува,

пянски ленти с брега се сбогуват.

 

Часовникът казва - Отивай си вече!

Сърцето пленено в морето изрече:

"Всяка вълна мечтите поглъща,

изгубва се в миг и пак се завръща."

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ваня Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Чудесен стих! Дерзай, Ваня! Поздрави!!!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...