20 sept 2007, 20:37

Отиваш си.

  Poesía
767 1 1
                                               Отиваш си.
Отиваш си, след тежката буря, преминала през живота ми.
Отиваш си, а след теб остава само мъка, тъга и нажелани спомени.
Отиваш си, но вратата отново отворена оставяш. И защо?
За да се върнеш пак и живота ми за секунди да преобърнеш?
Но ,моля те, недей, моля те.

Минаха месеци, а може би години, но още не мога да залича раните от теб. Ах, колко е болезнезно да те виждам с друга, как я милваш, целуваш... Вече нито помен няма от човека, с който бях и който така много обичах.

Когато най-после те забравих, ти се връщаш отново в живота ми.
Кълнеш се, че друга като мен няма и няма да има.
Нима не помниш с колко беше до вчера?

Ти ме накара да намразя живота.
Ти разруши мойте мечти.
Ти ме беляза завинаги.
Ти и само ти...
Но те обичам и съм готова да простя отново!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоанна Конова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Лесно постигнатите неща не се ценят. Момчетата са незрели в отношенията си към момичетата.

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...