Отиваш си.
Отиваш си, след тежката буря, преминала през живота ми.
Отиваш си, а след теб остава само мъка, тъга и нажелани спомени.
Отиваш си, но вратата отново отворена оставяш. И защо?
За да се върнеш пак и живота ми за секунди да преобърнеш?
Но ,моля те, недей, моля те.

Минаха месеци, а може би години, но още не мога да залича раните от теб. Ах, колко е болезнезно да те виждам с друга, как я милваш, целуваш... Вече нито помен няма от човека, с който бях и който така много обичах.

Когато най-после те забравих, ти се връщаш отново в живота ми.
Кълнеш се, че друга като мен няма и няма да има.
Нима не помниш с колко беше до вчера?

Ти ме накара да намразя живота.
Ти разруши мойте мечти.
Ти ме беляза завинаги.
Ти и само ти...
Но те обичам и съм готова да простя отново!