Откажи се от силата да бориш сърцето си,
и се предай на страстта си, за ден.
Върни се в спомени, стой там където си,
духом, не тялом те искам до мен.
Избери си моменти, в които си силен,
или от безсилие падаш сломен.
Когато в ръцете заспиваш ухилен
или когато се мразим, съвсем.
Когато без музика, лудо, танцуваме,
когато те будя и псуваш по мен.
Нощи, в които до синьо целуваме,
в страх от предходния ден...
Имаш ли смелост да видиш в сърцето си,
където има цял свят, има любов - само една?
Или ще лъжеш, доде в очите ти
замести мечтата - сълза...
03.01.2015
© Александрина Крушкова Todos los derechos reservados