Че твоя съм – било е все така
от първата ни среща под звездите.
Минаваха лета подир лета,
все твоя бях и в нощите, и в дните.
Но ти бе неин – тъй ме изигра
съдбата и с насмешка ми намигна:
Подхвърляш ли късмета си “ези-тура”,
където и да си, ще те настигна.
Какво от туй? Нали все пак
в сърцето ми царуваш (принц потаен)
и топлиш ми в душата онзи хлад
със полъха на спомена омаен. ...