LYCKI (Росица Петрова)
301 2086
9.06.2008 г., 10:20 ч.

Откакто свят светува 

  Поезия » Любовна
520 0 7
Че твоя съм – било е все така
от първата ни среща под звездите.
Минаваха лета подир лета,
все твоя бях и в нощите, и в дните.
Но ти бе неин – тъй ме изигра
съдбата и с насмешка ми намигна:
Подхвърляш ли късмета си “ези-тура”,
където и да си, ще те настигна.
Какво от туй? Нали все пак
в сърцето ми царуваш (принц потаен)
и топлиш ми в душата онзи хлад
със полъха на спомена омаен.
Все тъй: откакто свят светува,
нещастникът на спомена робува.

© Росица Петрова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много яко стихче!Поздрави и целувки!
  • Прекрасен стих! Поздравления!
  • "Какво от туй?".....Поздрави, Роси!
  • А Чар с чаровен глас
    възседнал златния Пегас
    с лиричен псалм подхвана
    очарованието да раздава.

    Благодаря ви за коментарите!
  • откакто сайтове светуват
    блестиш като светулка в мрака
    с очи
    с коси
    и красота
    но заслепяваща и с лирика
    дори и през деня
  • "и топлиш ми в душата онзи хлад
    със полъха на спомена омаен."

    Истинно!
    Поздрав!
  • Да, Роси, но спомените са тези, които ни топлят, когато косата заснежи!
    Прекрасен стих!
    Поздравления!
Предложения
: ??:??