Откакто свят светува
Че твоя съм – било е все така
от първата ни среща под звездите.
Минаваха лета подир лета,
все твоя бях и в нощите, и в дните.
Но ти бе неин – тъй ме изигра
съдбата и с насмешка ми намигна:
Подхвърляш ли късмета си “ези-тура”,
където и да си, ще те настигна.
Какво от туй? Нали все пак
в сърцето ми царуваш (принц потаен)
и топлиш ми в душата онзи хлад
със полъха на спомена омаен.
Все тъй: откакто свят светува,
нещастникът на спомена робува.
от първата ни среща под звездите.
Минаваха лета подир лета,
все твоя бях и в нощите, и в дните.
Но ти бе неин – тъй ме изигра
съдбата и с насмешка ми намигна:
Подхвърляш ли късмета си “ези-тура”,
където и да си, ще те настигна.
Какво от туй? Нали все пак
в сърцето ми царуваш (принц потаен)
и топлиш ми в душата онзи хлад
със полъха на спомена омаен.
Все тъй: откакто свят светува,
нещастникът на спомена робува.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Петрова Всички права запазени
