27 ene 2007, 2:08

Отказвам

Poesía

1.1K 0 9

Освобождавам злобните ви бесове -
не ме боли от острите им зъби!
Нахраних обезумелите ви зверове.
Сега, от тук до ада ще ви гонят,
вас - страхливите стопани.
Тъга и милост повече не ще ме тровят!
Нахраних ги с любов, със стих, сърце...
Помилвах ги - затворих всички рани.
Разковете кръста - той няма да умре.
Вървете в мир - по избор - или с омраза.
Но в джоба носете си въже -
под някоя маслина пак ще ви потрябва...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

4o4ka (Румяна Димитрова)

Ето че дойде часът на решителната стъпка
или на божествената власт?
Трябва да се мине по червените тресавища.
Кой ще може по водата да върви?
Този, които е понесъл канара на гръб,
няма да затъне.
Който не посмее да се омърси,
как отвъд ще може да премине?

Никол Лорън-Катрис
/из "Литургия за камъка"/

2007-01-30T20:15:05+02:00
Вестин (Димитър Ганчев)

Благодаря ви. Веси, аз също имам трън на този ред с тези две си-та, но може би ще махна първото. И-то означава, че носят друго освен въже, а предателят юда няма нужда от друго... Може би само як клон. Е, чак пък крайни, Златине знам Добре заварили! Поздрав на всички

2007-01-28T00:04:29+02:00
zlati_ival (Златка Вълкова)

Толкова крайни настроения се отразяват в стиховете ти!
Поздрави, Митко

2007-01-27T17:23:45+02:00
Laska (Ласка Александрова)

Хареса ми!
Поздрав!

2007-01-27T15:46:31+02:00
Белоснежка (Гергана Шутева)

Много силно, Митко! Поздрав!

2007-01-27T14:31:19+02:00

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0