27 янв. 2007 г., 02:08

Отказвам

Поэзия

1.1K 0 9

Освобождавам злобните ви бесове -
не ме боли от острите им зъби!
Нахраних обезумелите ви зверове.
Сега, от тук до ада ще ви гонят,
вас - страхливите стопани.
Тъга и милост повече не ще ме тровят!
Нахраних ги с любов, със стих, сърце...
Помилвах ги - затворих всички рани.
Разковете кръста - той няма да умре.
Вървете в мир - по избор - или с омраза.
Но в джоба носете си въже -
под някоя маслина пак ще ви потрябва...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

4o4ka (Румяна Димитрова)

Ето че дойде часът на решителната стъпка
или на божествената власт?
Трябва да се мине по червените тресавища.
Кой ще може по водата да върви?
Този, които е понесъл канара на гръб,
няма да затъне.
Който не посмее да се омърси,
как отвъд ще може да премине?

Никол Лорън-Катрис
/из "Литургия за камъка"/

2007-01-30T20:15:05+02:00
Вестин (Димитър Ганчев)

Благодаря ви. Веси, аз също имам трън на този ред с тези две си-та, но може би ще махна първото. И-то означава, че носят друго освен въже, а предателят юда няма нужда от друго... Може би само як клон. Е, чак пък крайни, Златине знам Добре заварили! Поздрав на всички

2007-01-28T00:04:29+02:00
zlati_ival (Златка Вълкова)

Толкова крайни настроения се отразяват в стиховете ти!
Поздрави, Митко

2007-01-27T17:23:45+02:00
Laska (Ласка Александрова)

Хареса ми!
Поздрав!

2007-01-27T15:46:31+02:00
Белоснежка (Гергана Шутева)

Много силно, Митко! Поздрав!

2007-01-27T14:31:19+02:00