Вестин (Димитър Ганчев)
153 733
27.01.2007 г., 2:08 ч.

Отказвам 

  Поезия
700 0 9
Освобождавам злобните ви бесове -
не ме боли от острите им зъби!
Нахраних обезумелите ви зверове.
Сега, от тук до ада ще ви гонят,
вас - страхливите стопани.
Тъга и милост повече не ще ме тровят!
Нахраних ги с любов, със стих, сърце...
Помилвах ги - затворих всички рани.
Разковете кръста - той няма да умре.
Вървете в мир - по избор - или с омраза.
Но в джоба носете си въже -
под някоя маслина пак ще ви потрябва...

© Димитър Ганчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ето че дойде часът на решителната стъпка
    или на божествената власт?
    Трябва да се мине по червените тресавища.
    Кой ще може по водата да върви?
    Този, които е понесъл канара на гръб,
    няма да затъне.
    Който не посмее да се омърси,
    как отвъд ще може да премине?

    Никол Лорън-Катрис
    /из "Литургия за камъка"/
  • Благодаря ви. Веси, аз също имам трън на този ред с тези две си-та, но може би ще махна първото. И-то означава, че носят друго освен въже, а предателят юда няма нужда от друго... Може би само як клон. Е, чак пък крайни, Златине знам Добре заварили! Поздрав на всички
  • Толкова крайни настроения се отразяват в стиховете ти!
    Поздрави, Митко
  • Хареса ми!
    Поздрав!
  • Много силно, Митко! Поздрав!
  • Поздравления Вестин!
    Радвам се, че си отново тук!
  • Поздравления!!!

  • Много хубав стих, Вестин!!! Поздрави!!!
  • "Но в джоба си носете си въже -
    /си бих го заменила с- и/
    Хубав стих!Поздравления!
Предложения
: ??:??