27.01.2007 г., 2:08

Отказвам

Поезия

1.1K 0 9

Освобождавам злобните ви бесове -
не ме боли от острите им зъби!
Нахраних обезумелите ви зверове.
Сега, от тук до ада ще ви гонят,
вас - страхливите стопани.
Тъга и милост повече не ще ме тровят!
Нахраних ги с любов, със стих, сърце...
Помилвах ги - затворих всички рани.
Разковете кръста - той няма да умре.
Вървете в мир - по избор - или с омраза.
Но в джоба носете си въже -
под някоя маслина пак ще ви потрябва...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

4o4ka (Румяна Димитрова)

Ето че дойде часът на решителната стъпка
или на божествената власт?
Трябва да се мине по червените тресавища.
Кой ще може по водата да върви?
Този, които е понесъл канара на гръб,
няма да затъне.
Който не посмее да се омърси,
как отвъд ще може да премине?

Никол Лорън-Катрис
/из "Литургия за камъка"/

2007-01-30T20:15:05+02:00
Вестин (Димитър Ганчев)

Благодаря ви. Веси, аз също имам трън на този ред с тези две си-та, но може би ще махна първото. И-то означава, че носят друго освен въже, а предателят юда няма нужда от друго... Може би само як клон. Е, чак пък крайни, Златине знам Добре заварили! Поздрав на всички

2007-01-28T00:04:29+02:00
zlati_ival (Златка Вълкова)

Толкова крайни настроения се отразяват в стиховете ти!
Поздрави, Митко

2007-01-27T17:23:45+02:00
Laska (Ласка Александрова)

Хареса ми!
Поздрав!

2007-01-27T15:46:31+02:00
Белоснежка (Гергана Шутева)

Много силно, Митко! Поздрав!

2007-01-27T14:31:19+02:00