Jan 27, 2007, 2:08 AM

Отказвам

  Poetry
1.1K 0 9
Освобождавам злобните ви бесове -
не ме боли от острите им зъби!
Нахраних обезумелите ви зверове.
Сега, от тук до ада ще ви гонят,
вас - страхливите стопани.
Тъга и милост повече не ще ме тровят!
Нахраних ги с любов, със стих, сърце...
Помилвах ги - затворих всички рани.
Разковете кръста - той няма да умре.
Вървете в мир - по избор - или с омраза.
Но в джоба носете си въже -
под някоя маслина пак ще ви потрябва...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Ганчев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ето че дойде часът на решителната стъпка
    или на божествената власт?
    Трябва да се мине по червените тресавища.
    Кой ще може по водата да върви?
    Този, които е понесъл канара на гръб,
    няма да затъне.
    Който не посмее да се омърси,
    как отвъд ще може да премине?

    Никол Лорън-Катрис
    /из "Литургия за камъка"/
  • Благодаря ви. Веси, аз също имам трън на този ред с тези две си-та, но може би ще махна първото. И-то означава, че носят друго освен въже, а предателят юда няма нужда от друго... Може би само як клон. Е, чак пък крайни, Златине знам Добре заварили! Поздрав на всички
  • Толкова крайни настроения се отразяват в стиховете ти!
    Поздрави, Митко
  • Хареса ми!
    Поздрав!
  • Много силно, Митко! Поздрав!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...