Вестин (Димитър Ганчев) Вестин (Димитър Ганчев)
1 153
Jan 27, 2007, 2:08 AM

Отказвам

  Poetry
1.1K 0 9
Освобождавам злобните ви бесове -
не ме боли от острите им зъби!
Нахраних обезумелите ви зверове.
Сега, от тук до ада ще ви гонят,
вас - страхливите стопани.
Тъга и милост повече не ще ме тровят!
Нахраних ги с любов, със стих, сърце...
Помилвах ги - затворих всички рани.
Разковете кръста - той няма да умре.
Вървете в мир - по избор - или с омраза.
Но в джоба носете си въже -
под някоя маслина пак ще ви потрябва...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Ганчев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • 4o4ka (Румяна Димитрова)
    4o4ka (Румяна Димитрова)
    Ето че дойде часът на решителната стъпка
    или на божествената власт?
    Трябва да се мине по червените тресавища.
    Кой ще може по водата да върви?
    Този, които е понесъл канара на гръб,
    няма да затъне.
    Който не посмее да се омърси,
    как отвъд ще може да премине?

    Никол Лорън-Катрис
    /из "Литургия за камъка"/
  • Вестин (Димитър Ганчев)
    Вестин (Димитър Ганчев)
    Благодаря ви. Веси, аз също имам трън на този ред с тези две си-та, но може би ще махна първото. И-то означава, че носят друго освен въже, а предателят юда няма нужда от друго... Може би само як клон. Е, чак пък крайни, Златине знам Добре заварили! Поздрав на всички
  • zlati_ival (Златка Вълкова)
    zlati_ival (Златка Вълкова)
    Толкова крайни настроения се отразяват в стиховете ти!
    Поздрави, Митко
  • Laska (Ласка Александрова)
    Laska (Ласка Александрова)
    Хареса ми!
    Поздрав!
  • Белоснежка (Гергана Шутева)
    Белоснежка (Гергана Шутева)
    Много силно, Митко! Поздрав!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0