Отказвам

Poesía

857 0 1

Страхувам се от есента

и не искам да идва.

Празните птичи гнезда

аз не искам да виждам.

Късните изгреви

и ранните залези

не искам да поглеждам.

Страхувам се от болката,

а наесен тя е неизбежна.

Тиха, остра и нежна,

реже бавно и прилежно.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Nejnostt (Даниела Тодорова)

"Страхувам се от болката,

а наесен тя е неизбежна."- Точно така! Който е изпитал тази болка, не иска да я изпитва никога повече! Поздрав!

2012-10-30T20:33:53+02:00

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9