Отказвам

Poesía

866 0 1

Страхувам се от есента

и не искам да идва.

Празните птичи гнезда

аз не искам да виждам.

Късните изгреви

и ранните залези

не искам да поглеждам.

Страхувам се от болката,

а наесен тя е неизбежна.

Тиха, остра и нежна,

реже бавно и прилежно.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Nejnostt (Даниела Тодорова)

"Страхувам се от болката,

а наесен тя е неизбежна."- Точно така! Който е изпитал тази болка, не иска да я изпитва никога повече! Поздрав!

2012-10-30T20:33:53+02:00

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0