Mystery
28 el resultado
Трудно предсказуема тъга,
в трудно съществуващата моя същност.
И трудно постижима лекота
аз търся, искам и притежавам всъщност.
И аз знам, че тя е в мен, ...
  540 
Просто телефонът да звънне. Не искам много, нали? Просто е. Едно от най-тривиално дразнещите неща в ежедневието.
Просто телефонът да звънне...
Симфония от скърцащи нокти в главата ми.
Кара ме се прививам във всевъзможни форми и да стискам пръстите си в юмрук от оглушителна болка. Без да мога или зна ...
  1706 
Страхувам се от есента
и не искам да идва.
Празните птичи гнезда
аз не искам да виждам.
Късните изгреви ...
  504 
Зад чашата с кафе
и зад отворения прозорец
пада дъжда,
непосилно красиво
се свлича надолу. ...
  565 
Най-специалните чувства,
най-изящните изрази,
идеалните тела и лица отнесени,
замислени прорязват с най-болящата болка,
в най-самотния поглед. ...
  538 
Сбогом, моя красавице,
ще ме няма дълго.
Ще ми липсваш понякога свирепо,
но безмълвна ще остана
и погълната, все още... ...
  569 
Животът ми - по стените в рамки и картини.
Страдам...
Страдам, като ви гледам
всъщност още толкова живи,
не просто картини!
  978 
Малко боли...
не знам дали знаеш, но
аз мога!
Нали способна съм мечтите си да гоня.
И чувството дали усещал си, ...
  559 
Реалността ме дъвчи и поглъща
Тъмната улица надвисва над мен
и се превръща във фуния
гълтащa цветове
  616 
Ръцете ми молят за дъжд,
за свежест и за леден дъх.
Дланите ми лепнат.
И пръстта под мен издъхва,
пресъхнала. ...
  545 
Отиваща си есен,
ти знаеш как се чувствам.
Оставяш празнота и студ след себе си
и празни чувства, с него смесени.
Умираща безследно, ...
  957 
Разумът казваше
"трябва да спреш, не издържаш повече."
Душата просто молеше
музиката никога да не спре.
Тялото изпитваше болка, ...
  492 
Чувствам как се топя
под звуците на музика.
Светът околен, притихнал,
оставя ме да летя.
Чувствам как тялото ми ...
  1004 
Препъвах се в кестени,
преди да усетя
как всичко превръща се в спомени.
Прегръщайки ме,
може би за последно, ...
  502 
Плач и стъпки на изгубени съдби,
светлината пълни широките очи.
Излива се смях
и след това някой шепти,
приплъзват се словата, ...
  697 
Ами ако моят дом е пътят.
Свободно да слушам
как нощите замлъкват.
Бих летяла до полуда, вътрешно
присъства в мене цялата вселена. ...
  860 
Небето днес е толкова изящно синьо,
като току-що събудило се дете.
Тъй тихо и незабележимо
наблюдава ни.
А аз, вървейки, поглеждам нагоре ...
  466 
По цял ден
наляво, надясно, нагоре, надолу
с тайфата, с която сме едно цяло.
Сновем.
По дългия път тръгнали, ...
  620 
С ръце в небето
усмивката прелива дотам, докъдето
думата "гравитация" е без значение.
Маратонки и силна форма на забавление.
Скокове огромни, ...
  554 
Делникът препуска.
По прашните улици,
бърза закуска след бърза закуска.
Черно-белият свят толкова изпуска
от приключението да си жив.
  474 
Ще подреждаш ноти
и танц ще съчиниш.
На пълни обороти
с обектива мигове ловиш.
Твориш и пееш, ...
  639 
С дъх на кестени и вкус на орехи.
От времето отронени
слънчеви есенни спомени.
Оранжеви сенки.
Дълги вечери с приливи отнесени. ...
  587 
Само още един звук,
последен.
Само още един такт,
пореден.
Само още едно движение ...
  487 
Светът ми ме смачква,
не ми дава да дишам.
Играе си с мен като с играчка
и после ме захвърля, сякаш съм излишна.
А хората уж мечтаят, ...
  573 
На тебе вятър,
на вас - безкрайни планини.
Дълбоки като кратер,
впиват се в теб две очи.
Самотни ливади, ...
  756 
Никога не ти казах
коло много завися от теб.
Дори когато се отказах,
гладът за чувства беше свиреп.
Дори когато си тръгна, ...
  626 
Вечно двама красиви, зелени,
там заедно съвсем сами.
Как живеят добре ли, зле ли,
не зная, но сякаш имат души.
Сякаш имат сърца, ...
  1277 
Погледът ти бавно
ме изпива, в мен се впива,
част от твоята страст прелива, жаднo
за още усещане, за още оплитане.
Спира мисълта, всичко е игра, ...
  1107 
Propuestas
: ??:??