Отказвам

Poetry

856 0 1

Страхувам се от есента

и не искам да идва.

Празните птичи гнезда

аз не искам да виждам.

Късните изгреви

и ранните залези

не искам да поглеждам.

Страхувам се от болката,

а наесен тя е неизбежна.

Тиха, остра и нежна,

реже бавно и прилежно.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Nejnostt (Даниела Тодорова)

"Страхувам се от болката,

а наесен тя е неизбежна."- Точно така! Който е изпитал тази болка, не иска да я изпитва никога повече! Поздрав!

2012-10-30T20:33:53+02:00

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0