Отказвам

Poetry

868 0 1

Страхувам се от есента

и не искам да идва.

Празните птичи гнезда

аз не искам да виждам.

Късните изгреви

и ранните залези

не искам да поглеждам.

Страхувам се от болката,

а наесен тя е неизбежна.

Тиха, остра и нежна,

реже бавно и прилежно.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Nejnostt (Даниела Тодорова)

"Страхувам се от болката,

а наесен тя е неизбежна."- Точно така! Който е изпитал тази болка, не иска да я изпитва никога повече! Поздрав!

2012-10-30T20:33:53+02:00

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0