6 mar 2014, 17:50

Отказвам се от този свят

  Poesía » Otra
692 0 3

Омръзнаха ми дневните несгоди.

Тормозят ме и дребните неща.

Размивам се в различните породи,

но грее в мене огън от свещта.

 

Дотегнаха ми пътищата прашни.

Дотегнаха ми празните слова.

Изцеждам се във вечерите страшни,

но чиста си е моята глава.

 

Разстройват ме и всякакви закани.

От дъждовете ставам на петна.

В покоите си Господ не ме кани,

но готвя избелелите платна.

 

Омръзнаха ми воят на сирени.

Повръща ми се вече от войни.

И всичките ми клетки - уморени,

но радват ме добрите новини.

 

Отивам си на другата планета

и там да си живея без компас.

Обявата си пускам в Интернета.

От днес натам за всичко съм си пас.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Раничко е още, Коле! Че ми спряха и Интернета! Но ще ги борим! Поздрави!
  • Откровена изповед, Никола!

    Живота, ежедневието, Душата...

    Поздрав, много ми хареса!
  • Предпоследният куплет казва много. Той е трегер за стихотворението.
    Хареса ми цялото стихо, Никола! Поздравление от мен!: Мисана

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...