6 мар. 2014 г., 17:50

Отказвам се от този свят

694 0 3

Омръзнаха ми дневните несгоди.

Тормозят ме и дребните неща.

Размивам се в различните породи,

но грее в мене огън от свещта.

 

Дотегнаха ми пътищата прашни.

Дотегнаха ми празните слова.

Изцеждам се във вечерите страшни,

но чиста си е моята глава.

 

Разстройват ме и всякакви закани.

От дъждовете ставам на петна.

В покоите си Господ не ме кани,

но готвя избелелите платна.

 

Омръзнаха ми воят на сирени.

Повръща ми се вече от войни.

И всичките ми клетки - уморени,

но радват ме добрите новини.

 

Отивам си на другата планета

и там да си живея без компас.

Обявата си пускам в Интернета.

От днес натам за всичко съм си пас.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Раничко е още, Коле! Че ми спряха и Интернета! Но ще ги борим! Поздрави!
  • Откровена изповед, Никола!

    Живота, ежедневието, Душата...

    Поздрав, много ми хареса!
  • Предпоследният куплет казва много. Той е трегер за стихотворението.
    Хареса ми цялото стихо, Никола! Поздравление от мен!: Мисана

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...