Mar 6, 2014, 5:50 PM

Отказвам се от този свят

  Poetry » Other
695 0 3

Омръзнаха ми дневните несгоди.

Тормозят ме и дребните неща.

Размивам се в различните породи,

но грее в мене огън от свещта.

 

Дотегнаха ми пътищата прашни.

Дотегнаха ми празните слова.

Изцеждам се във вечерите страшни,

но чиста си е моята глава.

 

Разстройват ме и всякакви закани.

От дъждовете ставам на петна.

В покоите си Господ не ме кани,

но готвя избелелите платна.

 

Омръзнаха ми воят на сирени.

Повръща ми се вече от войни.

И всичките ми клетки - уморени,

но радват ме добрите новини.

 

Отивам си на другата планета

и там да си живея без компас.

Обявата си пускам в Интернета.

От днес натам за всичко съм си пас.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Раничко е още, Коле! Че ми спряха и Интернета! Но ще ги борим! Поздрави!
  • Откровена изповед, Никола!

    Живота, ежедневието, Душата...

    Поздрав, много ми хареса!
  • Предпоследният куплет казва много. Той е трегер за стихотворението.
    Хареса ми цялото стихо, Никола! Поздравление от мен!: Мисана

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...