Melanie (Елица Георгиева)
162 341
11 jul 2024, 19:18

Отключено... 

  Poesía » Otra
207 2 3

 

Реших да ти изпея песен
за всички неизказани неща,
за общия ни път отвесен
по който бе баща, аз - дъщеря.
Надянаха ми вятърни доспехи
и станах лъч във твойта равнина,
пазителка на древните обети,
след тебе все вървях във тишина.
Безбройни рани, битки и горчивка,
фехтовахме кармични дъждове,
оставих си една вратичка,
за да те върна в синьото небе.
Безвремието зная ще отсъди
дали се справих смело като войн,
но вече знаеш - няма в мен заблуди,
скрижалите за мене са закон.
И вярвам, че отново ще се срещнат
следите ни, но не след векове,
отключено ще бъде, тате,
за твоето обичащо сърце.

 

02.07.2024г.
Елица

 

На татко с много обич
Светла памет! Забрава няма да има!

© Елица Георгиева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??