Melanie (Елица Георгиева)
162 341
11.07.2024 г., 19:18 ч.

Отключено... 

  Поезия » Друга
209 2 3

 

Реших да ти изпея песен
за всички неизказани неща,
за общия ни път отвесен
по който бе баща, аз - дъщеря.
Надянаха ми вятърни доспехи
и станах лъч във твойта равнина,
пазителка на древните обети,
след тебе все вървях във тишина.
Безбройни рани, битки и горчивка,
фехтовахме кармични дъждове,
оставих си една вратичка,
за да те върна в синьото небе.
Безвремието зная ще отсъди
дали се справих смело като войн,
но вече знаеш - няма в мен заблуди,
скрижалите за мене са закон.
И вярвам, че отново ще се срещнат
следите ни, но не след векове,
отключено ще бъде, тате,
за твоето обичащо сърце.

 

02.07.2024г.
Елица

 

На татко с много обич
Светла памет! Забрава няма да има!

© Елица Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??