Eledwen (Елед вен) Eledwen (Елед вен)
14
17 jun 2009, 22:21

Откога (в сепия)

  Poesía » Otra
1.3K 0 4

Откога не съм живяла

в този град, кога ми е разлюбил

очите, стиховете, летните сандали:

промъркват вишневите котки

на оградите, притичва млад фазан

по дяланите камъни... са построили

старите му махали - кутийка

от сардини, църквата

до римски терми бяла е за сватба,

но не за моята (отложена

за друго може би обичане),

сянката ми грабна гущерче и

откога не съм живяла този град,

но откога

заснимам спомени

в чемширения двор ли

ще се върна, защото откога

не съм живяла, откога

не се е влюбвал в мен

града ми...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елед вен Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0