Откога (в сепия)
Откога не съм живяла
в този град, кога ми е разлюбил
очите, стиховете, летните сандали:
промъркват вишневите котки
на оградите, притичва млад фазан
по дяланите камъни... са построили
старите му махали - кутийка
от сардини, църквата
до римски терми бяла е за сватба,
но не за моята (отложена
за друго може би обичане),
сянката ми грабна гущерче и
откога не съм живяла този град,
но откога
заснимам спомени
в чемширения двор ли
ще се върна, защото откога
не съм живяла, откога
не се е влюбвал в мен
града ми...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елед вен Всички права запазени
