3 ene 2012, 19:11

Откраднаха ми делника

  Poesía » Civil
612 0 2

 

 

                                               ОТКРАДНАХА  МИ  ДЕЛНИКА

 

                                                                           - Вярвам в Бог и в Бетовен.

                                                                              (Рихард Вагнер и аз)

 

 

                               Отмъкнаха ми делника

                                             в тази залисия.

                               Изпекоха го. Стана зелник

                                             в празнична тепсия.

                               Приятелите се затриха

                                             сами в далечината.

                               А с Бог разбирах се от малка -

                                             като дете - в махалата.

                               На масата сборичкаха се

                                             пак тия и ония...

                               И сътвориха страшно шумна,

                                             позната олелия.

                               С Бедняка Бог бих пила всичко

                                             и в чаша без позлата.

                               Но вън от студ изцъкли се,

                                             напук, дори Луната.

                               Моят Бог е много готин.

                                             Той е арабия.

                               Понякога пробутва живот

                                             и на вересия.

                               Но в света царуват вече

                                             не светлите му вери,
                               а натрапените разни пошли -

                                             чужди изневери -

                               между религии, идеи

                                             и хилави химери.

                               Продажба върти не един

                                             маскиран гидия.

                               Вървят фалшиви чувства

                                             по левче - на сергия.

                               ... Видях как в тъмен ъгъл

                                             се скри душа позната.

                               А пък аз на помощ

                                             извиках самотата.

 

                                                                             Wali/Виолета Томова/

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виолета Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...