Jan 3, 2012, 7:11 PM

Откраднаха ми делника

  Poetry » Civic
607 0 2

 

 

                                               ОТКРАДНАХА  МИ  ДЕЛНИКА

 

                                                                           - Вярвам в Бог и в Бетовен.

                                                                              (Рихард Вагнер и аз)

 

 

                               Отмъкнаха ми делника

                                             в тази залисия.

                               Изпекоха го. Стана зелник

                                             в празнична тепсия.

                               Приятелите се затриха

                                             сами в далечината.

                               А с Бог разбирах се от малка -

                                             като дете - в махалата.

                               На масата сборичкаха се

                                             пак тия и ония...

                               И сътвориха страшно шумна,

                                             позната олелия.

                               С Бедняка Бог бих пила всичко

                                             и в чаша без позлата.

                               Но вън от студ изцъкли се,

                                             напук, дори Луната.

                               Моят Бог е много готин.

                                             Той е арабия.

                               Понякога пробутва живот

                                             и на вересия.

                               Но в света царуват вече

                                             не светлите му вери,
                               а натрапените разни пошли -

                                             чужди изневери -

                               между религии, идеи

                                             и хилави химери.

                               Продажба върти не един

                                             маскиран гидия.

                               Вървят фалшиви чувства

                                             по левче - на сергия.

                               ... Видях как в тъмен ъгъл

                                             се скри душа позната.

                               А пък аз на помощ

                                             извиках самотата.

 

                                                                             Wali/Виолета Томова/

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виолета Томова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...