23 ene 2010, 15:52

Откраднат миг

2.2K 0 14

Не съм за теб – защо ме пожела?
Не съм сама – не мога да съм твоя!
Защо съдбата с мен те запозна,
отне без жал на мислите покоя.

Защо се влюбих толкова дълбоко? 
Не знаех, че възможно е наистина.
Сега боли – изгарящо, жестоко,
страстта несподелена е убийствена.


Кажи къде отведе ни, любов?
На кръстопът, осеян с остриета,
лъщящи с блясък дяволски суров,
насочени направо към сърцето.

Сега изгаряме и двамата на клада –
сами запалихме пожара на греха.
Поехме заедно по пътя си към Ада,
ала щастливи - със усмивки на уста.

Откраднат миг е времето със теб,
за този миг душата си продавам.
Ще мина и през огън и през лед,
със теб, сърце, завинаги оставам!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Люба Георева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Приказно произведение!
    Достави ми върховно удоволствие !
    Лек ден и успех !
  • !!!
  • Да, с усмивки))))))))))))))))
  • може и да е грях, но изглежда сладък...
  • Докосващо - няма грях, когато има искрени чувства, когато душите са бели, няма остриета, които могат да се забият в сърцата, когато ги пази бронята на любовта. Няма дяволска намеса, там където има икрена любов, а само божествено начало, защото "бог" е любов. И ако той е решил да я има - кои сме ние - човешки слаби същества, че да и се противопостовяме Нашия принос в любовта е да и се отдадеме страстно.

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...