Откраднат миг
Не съм за теб – защо ме пожела?
Не съм сама – не мога да съм твоя!
Защо съдбата с мен те запозна,
отне без жал на мислите покоя.
Защо се влюбих толкова дълбоко?
Не знаех, че възможно е наистина.
Сега боли – изгарящо, жестоко,
страстта несподелена е убийствена.
Кажи къде отведе ни, любов?
На кръстопът, осеян с остриета,
лъщящи с блясък дяволски суров,
насочени направо към сърцето.
Сега изгаряме и двамата на клада –
сами запалихме пожара на греха.
Поехме заедно по пътя си към Ада,
ала щастливи - със усмивки на уста.
Откраднат миг е времето със теб,
за този миг душата си продавам.
Ще мина и през огън и през лед,
със теб, сърце, завинаги оставам!
© Люба Георева All rights reserved.
))))))))))))))))
