Открадната
Как го позволих - не зная -
съня ми взе...
Душата ми мълчи
пред твоя поглед упоена.
И колко трудно ми е да призная,
че давя се безпомощно смирена!
Очи
ме пият и оставам
красиво и покорно прелъстена.
Открадната съм като вещ -
свалена от олтара на женствеността.
Но чудя се дали пък
няма да изчезне
моя блясък без виталната си свобода?!...
Ти не с ръце, а с клещи
измъкна голямата ми гордост,
за да се окичиш с нея,
а мен да окачиш на стълба на позора!
Ала ей, крадецо, запомни -
откраднатото носи клетва
и на никого не принадлежи,
то е черна орисия, то е мъка тежка!!!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Емануела Иванова Todos los derechos reservados
