30.07.2009 г., 10:54 ч.

Открадната 

  Поезия » Любовна
1115 0 8

Как го позволих - не зная -
съня ми взе...
Душата ми мълчи
пред твоя поглед упоена.
И колко трудно ми е да призная,
че давя се безпомощно смирена!
Очи
ме пият и оставам
красиво и покорно прелъстена.

Открадната съм като вещ -
свалена от олтара на женствеността.
Но чудя се дали пък
няма да изчезне
моя блясък без виталната си свобода?!...
Ти не с ръце, а с клещи
измъкна голямата ми гордост,
за да се окичиш с нея,
а мен да окачиш на стълба на позора!

Ала ей, крадецо, запомни -
откраднатото носи клетва
и на никого не принадлежи,
то е черна орисия, то е мъка тежка!!!

© Емануела Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хейййй, не очаквах толкова топло посрещане! На лицето ми има една огромна усмивка сега : ) Май си намерих местенцето, където да споделям стиховете си, защото поезията не е за широкия свят. Повечето ми познати дори не знаят, че пиша, тъй като мисля, че не я и разбират!
    Добре съм Ви заварила!!!
  • Добре дошла.
    Хубаво начало : )
  • Добре дошла и от мен! Натъжи ме твоят стих,но си права!
    Крадците винаги са прокълнати. ПОЗДРАВИ!
  • Хареса ми! Поздрави идобре дошла
  • идваш с хубав стих...
    добре дошла.
  • ...Харесах!Поздрави!...
  • Хубаво е!

    Здравей!
  • добре дошла!
Предложения
: ??:??