31 mar 2008, 13:58

Открадната Муза

  Poesía
1K 0 7
Събудих се
   - вълшебна -
и можех да творя...
Но музата "мъртва"
    напуснала бе отдавна града...
Слънчеви поляни нови да дири
           далеч от хората,
                             далеч от Шума.
Последвах я с поглед
 и с мисъл... с душа,
със всичко от себе си скъпо.
   Но останах на пода
         в свойта Тъга,
в този град на Загубени сънища,
в който съм част от една Самота
       и не мога да тръгна,
без да откъсвам парченца от себе си
и да ги хвърлям по пътя - така - за следа.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вечерница или Зорница Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...