Mar 31, 2008, 1:58 PM

Открадната Муза 

  Poetry
679 0 7
Събудих се
   - вълшебна -
и можех да творя...
Но музата "мъртва"
    напуснала бе отдавна града...
Слънчеви поляни нови да дири
           далеч от хората,
                             далеч от Шума.
Последвах я с поглед
 и с мисъл... с душа,
със всичко от себе си скъпо.
   Но останах на пода
         в свойта Тъга,
в този град на Загубени сънища,
в който съм част от една Самота
       и не мога да тръгна,
без да откъсвам парченца от себе си
и да ги хвърлям по пътя - така - за следа.


© Вечерница или Зорница All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??