31.03.2008 г., 13:58

Открадната Муза

1K 0 7
Събудих се
   - вълшебна -
и можех да творя...
Но музата "мъртва"
    напуснала бе отдавна града...
Слънчеви поляни нови да дири
           далеч от хората,
                             далеч от Шума.
Последвах я с поглед
 и с мисъл... с душа,
със всичко от себе си скъпо.
   Но останах на пода
         в свойта Тъга,
в този град на Загубени сънища,
в който съм част от една Самота
       и не мога да тръгна,
без да откъсвам парченца от себе си
и да ги хвърлям по пътя - така - за следа.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вечерница или Зорница Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...