Открадната Муза
- вълшебна -
и можех да творя...
Но музата "мъртва"
напуснала бе отдавна града...
Слънчеви поляни нови да дири
далеч от хората,
далеч от Шума.
Последвах я с поглед
и с мисъл... с душа,
със всичко от себе си скъпо.
Но останах на пода
в свойта Тъга,
в този град на Загубени сънища,
в който съм част от една Самота
и не мога да тръгна,
без да откъсвам парченца от себе си
и да ги хвърлям по пътя - така - за следа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вечерница или Зорница Всички права запазени
Така е в живота - от всичко има