Събудих се - вълшебна - и можех да творя... Но музата "мъртва" напуснала бе отдавна града... Слънчеви поляни нови да дири далеч от хората, далеч от Шума. Последвах я с поглед и с мисъл... с душа, със всичко от себе си скъпо. Но останах на пода в свойта Тъга, в този град на Загубени сънища, в който съм част от една Самота и не мога да тръгна, без да откъсвам парченца от себе си и да ги хвърлям по пътя - така - за следа.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.