31 мар. 2008 г., 13:58

Открадната Муза

1K 0 7
Събудих се
   - вълшебна -
и можех да творя...
Но музата "мъртва"
    напуснала бе отдавна града...
Слънчеви поляни нови да дири
           далеч от хората,
                             далеч от Шума.
Последвах я с поглед
 и с мисъл... с душа,
със всичко от себе си скъпо.
   Но останах на пода
         в свойта Тъга,
в този град на Загубени сънища,
в който съм част от една Самота
       и не мога да тръгна,
без да откъсвам парченца от себе си
и да ги хвърлям по пътя - така - за следа.


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вечерница или Зорница Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...