3 jul 2013, 20:06

Откраднати минути

1.1K 0 1

Последен дъх, пропит в последни думи,

ръцете безтегловно следват уморени силуети...

Проточено проскърцват изхабени гуми

и тихичко оплакват най-последните минути...

 

Минути, във които осъзнаваш,

че вчера не е днес и няма да се върне

и колкото и да не искаш да повярваш,

когато някои си отива - няма как да го обърнеш.

 

И твоето сърце пак с кръв проплаква -

стъклата, ледени като метал изтръгваш,

със пръсти потопени в истината, че отново сам си

и няма смисъл с' спомените пак да се залъгваш...

 

Поглеждаш пътя и следите дъжд по него,

премрежен поглед трепва и се губи в зноя...

И бавно осъзнаваш - той отдавна си е тръгнал,

преди дори да стигне края на завоя...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симона Гълъбова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...