3 jul 2013, 20:06

Откраднати минути

1.1K 0 1

Последен дъх, пропит в последни думи,

ръцете безтегловно следват уморени силуети...

Проточено проскърцват изхабени гуми

и тихичко оплакват най-последните минути...

 

Минути, във които осъзнаваш,

че вчера не е днес и няма да се върне

и колкото и да не искаш да повярваш,

когато някои си отива - няма как да го обърнеш.

 

И твоето сърце пак с кръв проплаква -

стъклата, ледени като метал изтръгваш,

със пръсти потопени в истината, че отново сам си

и няма смисъл с' спомените пак да се залъгваш...

 

Поглеждаш пътя и следите дъжд по него,

премрежен поглед трепва и се губи в зноя...

И бавно осъзнаваш - той отдавна си е тръгнал,

преди дори да стигне края на завоя...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симона Гълъбова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...