30 may 2019, 23:51

Откраднатият воал

766 0 2

Как да открия път към доброто 

Щом не намирам пътека към тебе? 

Идват с шепот вятър, луна и слънце, 

Носят одежди и скрити надежди...

Идват към мене преглътнали стон, 

Идват, но не стигат

на душата далечния трон. 

 

Блеснал в синьо поглед,

грим за разкош, 

перуки с усмивки,

нокти като остриета на нож. 

Появявам се в театралната ложа, 

Сама, в моята топла и мека кожа 

Тежък мрак прегръща салона властно, 

Като любовник-

мистериозно и страстно. 

 

Топлина, мирис на пот, парфюм и сол

Сцена- ярка арена,

силен глас, гняв, спор. 

Танцуват черна скъсана дантела

и сянка на лебед изправена смело. 

Танцуват сякаш като за последно

и тяло в тялото се е сплело... 

 

Хаос, стон и страдание, и любов. 

Поклон, ръкопляскане, благослов.

Господарите на танца се кланят 

на хипнотизирания народ. 

Аплодисментите компенсират

липсата на кислород.

*** ***

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...