Откраднатият воал
Как да открия път към доброто
Щом не намирам пътека към тебе?
Идват с шепот вятър, луна и слънце,
Носят одежди и скрити надежди...
Идват към мене преглътнали стон,
Идват, но не стигат
на душата далечния трон.
Блеснал в синьо поглед,
грим за разкош,
перуки с усмивки,
нокти като остриета на нож.
Появявам се в театралната ложа,
Сама, в моята топла и мека кожа
Тежък мрак прегръща салона властно,
Като любовник-
мистериозно и страстно.
Топлина, мирис на пот, парфюм и сол
Сцена- ярка арена,
силен глас, гняв, спор.
Танцуват черна скъсана дантела
и сянка на лебед изправена смело.
Танцуват сякаш като за последно
и тяло в тялото се е сплело...
Хаос, стон и страдание, и любов.
Поклон, ръкопляскане, благослов.
Господарите на танца се кланят
на хипнотизирания народ.
Аплодисментите компенсират
липсата на кислород.
*** ***
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислава Всички права запазени
