Как да открия път към доброто 

Щом не намирам пътека към тебе? 

Идват с шепот вятър, луна и слънце, 

Носят одежди и скрити надежди...

Идват към мене преглътнали стон, 

Идват, но не стигат

на душата далечния трон. 

Блеснал в синьо поглед,

грим за разкош, 

перуки с усмивки,

нокти като остриета на нож. 

Появявам се в театралната ложа, 

Сама, в моята топла и мека кожа 

Тежък мрак прегръща салона властно, 

Като любовник-

мистериозно и страстно. 

Топлина, мирис на пот, парфюм и сол

Сцена- ярка арена,

силен глас, гняв, спор. 

Танцуват черна скъсана дантела

и сянка на лебед изправена смело. 

Танцуват сякаш като за последно

и тяло в тялото се е сплело... 

Хаос, стон и страдание, и любов. 

Поклон, ръкопляскане, благослов.

Господарите на танца се кланят 

на хипнотизирания народ. 

Аплодисментите компенсират

липсата на кислород.

*** ***