14 dic 2007, 14:41

Откраднато щастие

1K 0 29
В откраднати
следобеди със теб,
минути - щастия броим...
жадуването
с устни го изпиваме.
В дълбокото
на очите си мълчим.
Задъхваме
живота във гърдите.
Загребваме
във шепите звезди,
със ласки
ги посяваме в очите.
А после...
от любов ще заболи...
Не ме наричай
"малката ми фея",
във приказката твоя,
тъй добра.
Не съм
аз твоята принцеса,
а крадлата
на твоята душа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Загребваме
    във шепите звезди,
    със ласки
    ги посяваме в очите.
    Красиво!!!
  • Благодаря ви!
  • В момента искам да прегърна някой и тъй като подръка имам само компютърът май и той ще свърши работа!
    Отплеснах се
    Както винаги ме развълнува!
    Поздрав!
  • По-важно е че приказката няма
    все още край и още продължава.
    "Една принцеса някога живяла
    живее и сега в една душа"...

    НЕВЕРОЯТНА СИ!!!

  • "Не съм
    аз твоята принцеса,
    а крадлата
    на твоята душа."-ЕеЕ, супер е това!Много ми харесва!Аплодисменти шууумниии!!!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...