14 dic 2007, 14:41

Откраднато щастие

1K 0 29
В откраднати
следобеди със теб,
минути - щастия броим...
жадуването
с устни го изпиваме.
В дълбокото
на очите си мълчим.
Задъхваме
живота във гърдите.
Загребваме
във шепите звезди,
със ласки
ги посяваме в очите.
А после...
от любов ще заболи...
Не ме наричай
"малката ми фея",
във приказката твоя,
тъй добра.
Не съм
аз твоята принцеса,
а крадлата
на твоята душа.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Загребваме
    във шепите звезди,
    със ласки
    ги посяваме в очите.
    Красиво!!!
  • Благодаря ви!
  • В момента искам да прегърна някой и тъй като подръка имам само компютърът май и той ще свърши работа!
    Отплеснах се
    Както винаги ме развълнува!
    Поздрав!
  • По-важно е че приказката няма
    все още край и още продължава.
    "Една принцеса някога живяла
    живее и сега в една душа"...

    НЕВЕРОЯТНА СИ!!!

  • "Не съм
    аз твоята принцеса,
    а крадлата
    на твоята душа."-ЕеЕ, супер е това!Много ми харесва!Аплодисменти шууумниии!!!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....