14.12.2007 г., 14:41

Откраднато щастие

1K 0 29
В откраднати
следобеди със теб,
минути - щастия броим...
жадуването
с устни го изпиваме.
В дълбокото
на очите си мълчим.
Задъхваме
живота във гърдите.
Загребваме
във шепите звезди,
със ласки
ги посяваме в очите.
А после...
от любов ще заболи...
Не ме наричай
"малката ми фея",
във приказката твоя,
тъй добра.
Не съм
аз твоята принцеса,
а крадлата
на твоята душа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Загребваме
    във шепите звезди,
    със ласки
    ги посяваме в очите.
    Красиво!!!
  • Благодаря ви!
  • В момента искам да прегърна някой и тъй като подръка имам само компютърът май и той ще свърши работа!
    Отплеснах се
    Както винаги ме развълнува!
    Поздрав!
  • По-важно е че приказката няма
    все още край и още продължава.
    "Една принцеса някога живяла
    живее и сега в една душа"...

    НЕВЕРОЯТНА СИ!!!

  • "Не съм
    аз твоята принцеса,
    а крадлата
    на твоята душа."-ЕеЕ, супер е това!Много ми харесва!Аплодисменти шууумниии!!!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...