Dec 14, 2007, 2:41 PM

Откраднато щастие

Poetry » Love

1K 0 29

В откраднати
следобеди със теб,
минути - щастия броим...
жадуването
с устни го изпиваме.
В дълбокото
на очите си мълчим.
Задъхваме
живота във гърдите.
Загребваме
във шепите звезди,
със ласки
ги посяваме в очите.
А после...
от любов ще заболи...
Не ме наричай
"малката ми фея",
във приказката твоя,
тъй добра.
Не съм
аз твоята принцеса,
а крадлата
на твоята душа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

svetlanal (Светлана Лажова)

Загребваме
във шепите звезди,
със ласки
ги посяваме в очите.
Красиво!!!

2007-12-21T08:21:53+02:00
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

Благодаря ви!

2007-12-17T07:49:58+02:00
Love (Ванина)

В момента искам да прегърна някой и тъй като подръка имам само компютърът май и той ще свърши работа!
Отплеснах се
Както винаги ме развълнува!
Поздрав!

2007-12-15T00:13:17+02:00
Довереница (Дочка Василева)

По-важно е че приказката няма
все още край и още продължава.
"Една принцеса някога живяла
живее и сега в една душа"...

НЕВЕРОЯТНА СИ!!!

2007-12-14T22:55:26+02:00
posh` (Таня Атанасова)

"Не съм
аз твоята принцеса,
а крадлата
на твоята душа."-ЕеЕ, супер е това!Много ми харесва!Аплодисменти шууумниии!!!

2007-12-14T21:23:32+02:00