1 sept 2011, 20:39
Открадвам си мъничко лято
Разплака се времето с жълти сълзи,
но все още топли септемврийското слънце.
С въздишки от летни, самотни мечти
се рони природата, зрънце по зрънце.
Последните песни на южните птички
тъга в красотата си носят.
Обагрени в тъжното жълто сме всички-
тъжни.. без нечия чужда намеса.
Заспива Вселената в тишината на времето,
с последния звук на прелетно ято.
Открадвам от туй мигновение цялото
една малка мечта и… мъничко лято.
© Някоя Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Харесах
-
Ах че хубаво!Малко тъга носи стихът ти, но пък много ми въздейства!
-
Всеки приема изкуството, както го разбира, както му харесва. За това е изкуство. Благодаря
-
И аз,и аз
Чудничко е! -
Носталгично е. Харесах, харесах! Поздравления!
-
Ама... жълти сълзи ли? Като златен дъжд?
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
но все още топли септемврийското слънце". Тези думи ми помогнаха за изграждане на картината "Лятото си взема сбогом". Много ми допадна твоето олицетворение. Благодаря! Впоследствие реших да публикувам и аз някои мои неща.