Открадвам си мъничко лято

Поэзия

681 0 7

Разплака се времето с жълти сълзи,

но все още топли септемврийското слънце.

С въздишки от летни, самотни мечти

се рони природата, зрънце по зрънце.

Последните песни на южните птички

тъга в красотата си носят.

Обагрени в тъжното жълто сме всички-

тъжни.. без нечия чужда намеса.

Заспива Вселената в тишината на времето,

с последния звук на прелетно ято.

Открадвам от туй мигновение цялото

една малка мечта и… мъничко лято.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Rosi160259 (Росица Христова)

Много ми хареса..."Разплака се времето с жълти сълзи,

но все още топли септемврийското слънце". Тези думи ми помогнаха за изграждане на картината "Лятото си взема сбогом". Много ми допадна твоето олицетворение. Благодаря! Впоследствие реших да публикувам и аз някои мои неща.

2011-10-03T15:36:51+03:00
A-Platinova (Атина Платинова)

Харесах

2011-09-02T10:50:40+03:00
vanesa_crazy (Ванеса)

Ах че хубаво!Малко тъга носи стихът ти, но пък много ми въздейства!

2011-09-01T22:29:30+03:00
Zlatka` (Някоя)

Всеки приема изкуството, както го разбира, както му харесва. За това е изкуство. Благодаря

2011-09-01T21:27:02+03:00
djudjii (Жанет Велкова)

И аз,и аз
Чудничко е!

2011-09-01T20:58:09+03:00