Sep 1, 2011, 8:39 PM
Открадвам си мъничко лято
Разплака се времето с жълти сълзи,
но все още топли септемврийското слънце.
С въздишки от летни, самотни мечти
се рони природата, зрънце по зрънце.
Последните песни на южните птички
тъга в красотата си носят.
Обагрени в тъжното жълто сме всички-
тъжни.. без нечия чужда намеса.
Заспива Вселената в тишината на времето,
с последния звук на прелетно ято.
Открадвам от туй мигновение цялото
една малка мечта и… мъничко лято.
© Някоя All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Харесах
-
Ах че хубаво!Малко тъга носи стихът ти, но пък много ми въздейства!
-
Всеки приема изкуството, както го разбира, както му харесва. За това е изкуство. Благодаря
-
И аз,и аз
Чудничко е! -
Носталгично е. Харесах, харесах! Поздравления!
-
Ама... жълти сълзи ли? Като златен дъжд?
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
но все още топли септемврийското слънце". Тези думи ми помогнаха за изграждане на картината "Лятото си взема сбогом". Много ми допадна твоето олицетворение. Благодаря! Впоследствие реших да публикувам и аз някои мои неща.