Открадвам си мъничко лято

Poetry

672 0 7

Разплака се времето с жълти сълзи,

но все още топли септемврийското слънце.

С въздишки от летни, самотни мечти

се рони природата, зрънце по зрънце.

Последните песни на южните птички

тъга в красотата си носят.

Обагрени в тъжното жълто сме всички-

тъжни.. без нечия чужда намеса.

Заспива Вселената в тишината на времето,

с последния звук на прелетно ято.

Открадвам от туй мигновение цялото

една малка мечта и… мъничко лято.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Rosi160259 (Росица Христова)

Много ми хареса..."Разплака се времето с жълти сълзи,

но все още топли септемврийското слънце". Тези думи ми помогнаха за изграждане на картината "Лятото си взема сбогом". Много ми допадна твоето олицетворение. Благодаря! Впоследствие реших да публикувам и аз някои мои неща.

2011-10-03T15:36:51+03:00
A-Platinova (Атина Платинова)

Харесах

2011-09-02T10:50:40+03:00
vanesa_crazy (Ванеса)

Ах че хубаво!Малко тъга носи стихът ти, но пък много ми въздейства!

2011-09-01T22:29:30+03:00
Zlatka` (Някоя)

Всеки приема изкуството, както го разбира, както му харесва. За това е изкуство. Благодаря

2011-09-01T21:27:02+03:00
djudjii (Жанет Велкова)

И аз,и аз
Чудничко е!

2011-09-01T20:58:09+03:00