Разплака се времето с жълти сълзи,
но все още топли септемврийското слънце.
С въздишки от летни, самотни мечти
се рони природата, зрънце по зрънце.
Последните песни на южните птички
тъга в красотата си носят.
Обагрени в тъжното жълто сме всички-
тъжни.. без нечия чужда намеса.
Заспива Вселената в тишината на времето,
с последния звук на прелетно ято.
Открадвам от туй мигновение цялото
една малка мечта и… мъничко лято.